Всички видове чай се добиват от едно и също растение – Camellia Sinensis. През годините хората откривали как различните условия, при които се отглеждат чаените насаждения, и различните методи на обработка на чаените листенца дават напълно различни продукти със специфични качества и вкус. Така чрез ферментация и окисляване се произвежда черният чай. Чрез пресичане на ферментацията и почти пълна липса на окисляване се получава зеленият чай. А някъде по средата – с едва започнала ферментация и минимално окисление – са оолонг чайовете.
Основни производители на зелен чай са Япония и Китай. Разликата между тях се определя от един от основните моменти на обработката. В Китай, за да не ферментират, листенцата се „пържат“ в метални тигани. В Япония се попарват. Това съхранява максимално активните съставки на чая и му придава прословутия изумрудено зелен цвят.
Японските зелени чайове се характеризират с уникален привкус на морско солено и финни тревисти нотки.
„Матча“
Матча
Това е чай на прах от стрити чаени листенца.
Той е неделима част от японската история и култура. Притежава изключителни качества и концентрира в себе си най-доброто от чая.
Обяснението е просто – пиете не само това, което топлата вода успее да извлече от сухите листенца, а самите чаени листенца.
В таблицата можете да проследите съдържанието на основните чаени съставки (калий, витамин С, кофеин и танин) в 100 г „Матча“ и в 100 г от всеки друг вид японски зелен чай.
Източник: Информация за хранителния състав на зеленя чай в Япония, 2010 (Shokuhin Seibunhyo 2010), Yoshiko Kagawa (ed.).
„Гьокуро“
Гьокуро
Елитен сорт, наричан още „бисерна роса“. За три седмици преди бране растенията се засенчват. Това забавя растежа им и натрупва ароматни вещества, увеличава се количеството на аминокиселините, променя се вкусът и цветът. Събират се ръчно младите листенца от пролетния добив.
„Гьокуро“ отлежава няколко месеца, за да узрее и получи характерния си умами вкус. Той е дълбок и устойчив, усеща се сладост и допълващи цветно-плодови и горски нотки. Послевкусът му е леко горчив. Цветът – бледо-зелен. (Прегледайте статията „Какво е „умами“ – 5-ият вкус“.)
Предвидете по 1 г сух чай на 30 мл вода. Тя трябва да е доста по-хладна от обичайното – около 60° С. Изчакайте 2-3 минути. Че е готов, се познава по разтворените чаени листчета, които японците похапват. Можете да го запарвате няколко пъти.
Наричат „Гьокуро“ „чай на гениите“ поради стимулиращото му действие върху мозъчната дейност.
„Сенча“
Сенча
„Сенча“ е най-популяният чай в Япония. Събира се около пет пъти годишно от незасенчвани растения.
Най-добър е първият добив. След пропарването чаените листенца се навиват по дължина на тънки лентички, които се наричат още „паешки крачета“.
Напитката от „Сенча“ е изискано тръпчива и леко горчива със сладникъв послевкус. Усеща се тревист аромат с привкус на орех и нотки на водорасли.
Използва се стъклена или порцеланова посуда – за да се насладите на мекия нежно зелен цвят със златисти отблясъци.
За 200 мл вода използвайте една лъжичка „Сенча“. Водата да е около 75-85° С. Запарвайте около минута. По повърхността на добре направения чай се появява пяна. Може да се запарва до 3 пъти.
„Банча“
Банча
Прави се от последните, груби листа при приключващото бране наесен – от същите храсти, от които преди това е бран „Сенча“.
Непретенциозен, с малко кофеин. В Япония това е ежедневният чай, който добре се съчетава с местната кухня.
Той е с тревист аромат и леко опушен вкус, с цвят в жълто-кафеникави нюанси. Приготвя се като „Сенча“ и попада в ниския ценови клас.
„Хоича“
Хоича
Когато листенцата „Сенча“ бъдат препечени, те се превръщат в „Хоича“. „Хоича“ няма обичайния вид на зелен чай.
Той е лъскаво-кафеникав, с невероятен аромат. Частиците са неравни, в тях има и дръжчици, и парченца от клончета.
„Хоича“ се запарва като „Сенча“, с малко по-ниска температура на водата.
На вид напитката е кехлибарена – прилича повече на не много силен черен чай. На вкус е мека, без тръпчивост, със сладък послевкус. Усещат се бадемови и шоколадови нотки и аромат на печени сладки.
„Генмайча“
Генмайча
Един от най-екзотичните зелени японски чайове се получава, когато към „Сенча“ се прибавят пържени оризови зърна. Към сместта понякога добавят и пуканки.
В готовата зелена към светложълта напитка двата остро контрастни вкуса на свежия зелен чай и на карамелено-кехлибарения ориз се съчетават по уникален начин. Сладковатите препечени нотки постепенно се сменят с орехови и преминават в тръпчивостта на чаените листенца.
Познавачите твърдят, че „Генмайча“ не само утолява жаждата, но и лекия глад. Запарвайте между 3 и 5 минути с вода около 80-85° С.
Зелените японски чайове са изключителни антиоксиданти. В по-малка или по-голяма степен те съдържат активни вещества, които повлияват благоприятно жизнените функции и здравето на човека като цяло. При това осигуряват приятни изживявания и наслада.
Добави коментар